* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Здравко-бравко, цвете миризливо,
Стойне моме, червена ябълко!
Що не дойдат моми да ме берат,
да ме берат, китки да ми вият,
или са се с босилко поднеле?
Босилек е веднъж в годината,
в годината лете три месеца,
ала аз съм и зиме, и лете.
Лете цъфтя под дебела сянка,
зиме лежа под дебела пряспа.
Кога мине сиво стадо през мене,
размирише всичка гора на мене.
Едно дърво на мен не мирише,
под дървото столовати камък,
на камъкът лудо-младо неженено седи,
та си плаче дните, годините:
- Леле мои дници, годиници!
Какви съм си години дочакал,
боле да ги не съм не дочакал!
Снощи съм се с любе опростил,
отзарана ме за кум калесаха,
да си ида либе да венчавам.
Аз се чудя, па се сами мая,
дали ида, или да не ходя.
Пак си увзех две жълти свещи,
па отидох либе да венчавам.
Свещи паля и често воздишам,
хем венчавам, хем често проклинам,
а булка ми под було продума:
"Венчай, куме, често не воздишай,
свещи пали, люто не проклинай,
това не е до тебе, до мене,
най е това до твоята майка,
че дето ме срещне, стигне,
а тя мене люто кълнеше -
ожени се, гидийска дъщерьо,
да не гори моя син за тебе,
изгоряха бащини му сарае."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016