* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Що гората на росен мирише, (2)
ем градинки на бял гюл трендафьъл, (2)
сред градинки бял столоват камък, (2)
на камъка седи добър юнак, (2)
той си смята днити и години си: (2)
- Милей Боже, милей милен Боже, (2)
какви дни и години дочакахме. (2)
Залибих си либе от мънинко, (2)
доде друго, доде, отне ми го, (2)
пък мене са за кум калесали, (2)
д' ида, мамо, д' ида да венчавам. (2)
Аз венчавам, ем тежко въздишам,
свещи паля, ем ги люто кълна:
"Кумичке ле, милна любовничке,
дом да сбереш като гургуличка,
да го пръснеш като лещевичка,
да изгледаш момче като вълче,
я момиче като кукувиче."
Кумичка му под було продума:
- Венчай, куме ле, тежко не въздишай,
свещи пали, не ме люто кълни,
не е, куме ле, до мене и до тебе,
на е, куме ле, до твоята майка,
дето иде, все за мене гълчи:
"Мари, тва момиче, не е за мойто момче!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016