|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Ей, горице, ти, горо зелена!
У горица божур до колена,
у божуро камик столоватен,
на камико млад неженен стои,
дни си брои, години си кълне:
- Мои дници, пусти годиници,
къде бехте, къде ми ойдохте?
Либе либих още от малено,
кога стана либе за вземане,
тогай ми го други прилъгая,
менека ме кума закумия,
а брата ми старокя туриха,
братанчета - млади деверчета.
Отведоме църкви на венчане,
надойдоха гяволските моми,
запояха гяволските песни:
"Венчай, куме, често не воздишай,
турай венци - люто не проклиняй!"
Я не кълнем, само сърце кълне,
я не дишам, само сърце диша...
Друган, Радомирско (Българска народна лирика. Антология. /Състав.
Борис Христов. С., 1994, с. 146).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|