* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Ей горице, ти горо зелена,
у горица божур до колена,
до колена божур до рамена,
у божура камък столоватен,
на камъка млад неженен стои,
дни си брои, години си кълне:
- Ей, години, пусти останали,
къде бяхте, къде ми ойдохте.
Любих либе от мало малено,
от малено дор до голямо.
Кога дойде време за вземане,
тогаз ми го други вземаха,
за инат ме кума направиха,
стара майка кумица туриха.
Кат пойдохме в църква за венчане,
кат пойдохме в гяволската махала,
излезнаха гяволските моми,
па запяха гяволската песен:
"Венчай, куме, люто не проклинай!"
Я не кълнем, само сърце кълне,
я не думам, само сърце дума:
"Сега си ми мила невестица,
до неделя премлада вдовица,
до другата - кума хубавица!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016