|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Ей, горице, ти горо зелена!
У гората божур до колена,
у божуро камик столовати,
на камико млад неженен седи,
па си брои дните, денгубите:
- Е, деници, мои годиници,
къде бехте, у що се минахте?
Любих любне от мало малено,
от малено дури до големо.
Кога стана любне за вземане,
тогай ми го други преотеа,
преотеа, низ ръце вземая,
преоте го Сърбин добър юнак.
Менека ме кума закумия,
я макя ми старокя хванаха.
Па ойдоме църкви на венчане,
излезнаа дяволските моми,
запеяа дяволските песни:
"Венчай, куме, тежко не издишай,
венчай, куме, люто ги не кълни!"
Я не дишам, само сърце диша,
я не кълнем, само сърце кълне -
сега кумица, пръвно ми любне,
до неделя куму любовница!
Дяково, Дупнишко (СбНУ 53/1971, № 581 - "Момък венчава либето
си със Сърбин юнак").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|