|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Иван Белура любеше,
хем я любеше, хем я искаше.
Излезе Стоян кехая,
той взема бела Белура.
Иван кум кумия,
млад го калтата стория,
Белура да си венчае.
Иван майци си думаше:
- Дал да я венча, мале ле,
или да я, мале, не венча?
- Венчи я, сине, венчи я,
венчи я, Богум, слави я,
да ти си стане Белура,
Белура млада кумица.
Кога Белура дойде,
ръката да ти целува,
това си те тебе целува!
Послуша Иван майци си,
той венча бяла Белура,
на черква я заведоха,
от черквата се върнаха.
Иван се молба помоли:
- Духни ми, Боже, бял вятър
да ми раздухаш, развееш
Белурината покривка -
да види Иван калтата
Белуриното бяло лице!
Милни го Господ послуша,
духнал е Господ бял вятър,
той ми раздухал, развял
Белурината покривка.
Че видял Иван калтата
Белуриното бяло лице.
Извади остри ножове,
че си кайдиса бяла Белура.
Булгаркьой, Кешанско - Турция; зап. в Сливен (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|