|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Стоян на майка говори:
- Мале ле, стара мале ле,
нощеска дойде калеска
от кара Кадън-Тодора -
да ида, кум да кумувам,
дали да ида, мале ма?
- Ти иди, сине, ти иди!
Па стана Стоян, отиде,
отиде кум да кумува.
Стояновата кумица,
тя на Стоян любовница,
тя на Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
кога влизаме в черква
да ни попа венчава,
кога ни свещи запали,
да не въздъхнеш, Стояне,
че ще ни свещи угасиш,
кога ни пръстен менуват,
да не продумаш, либе ле!
Кога попа да ги венчава,
та им свещите запали,
Стоян из сърце въздъхна,
кога пръстени да мени,
на Стоян жалба остана,
та си я люто прокълна:
- Кумице ле, любовнице,
плод да наплодиш, кумице,
като пиле кукувиче,
като върба бяло грозде,
като бряста жълти дюли!
Бошуля, Пазарджишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|