|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Що гората на росен мирише,
а полето на червен трендафил -
дали ми се й гората развила,
или ми се росенът разросил?
Нито се е гората развила,
нито се е росенът разросил -
сред гората бял столоват камък,
на камъка вакъл овчар стои,
та си чете дене и години:
- Че какви сме години стигнали,
и какви щем още ний дочака?!
Залибих си в село любовница,
дойде други, дойде, отне ми я;
мене вика кум да го венчея,
а брата ми девер калесаха,
а сестра ми зълва повикали!
Хем венчавам, хем често въздишам,
факли паля, и ги люто кълна!
И булката през було продума:
- Венчай, кумчо, често не въздишай,
венчило дръж, не ме люто кълни!
Болград, Бесарабия - Украйна, зап. И. Иванов (сп. Обшт труд,
Болград, 1868, кн. 2, с. 94, № 10 - "Вакъл овчар").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|