* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Девойчице, цръвена ябълко,
веднъж минах през вашето село,
веднъж минах, та па те излъгах,
а камо ли повтор да повторя -
извел бих те на връх, на планина,
де се вие коил детелина.
Среди коиля - камен столоват,
на камено млад неженен стои,
та си брои месеци и години:
- Е, годино, моя неправино,
е, месече, турски помощниче!
Заискал бях една малка мома,
заисках я от мала-маленка,
та я исках дури до голяма,
та па ми я мене не даваха,
дадоха я другиму у селото,
а менека кум окумиха,
по-стар брата старек го туриха,
по-млад брата девер девериха.
Дойде заман да ги венчаваме.
Запояха проклетите моми,
запояха гяволската песен:
"Венчай, куме, немой издишати,
слагай венци, немой люто клети!"
Я азе им вела и говоря:
"Мари, моми, мари, луди ли сте?
Я не къна, сърцето ми къне,
я не издишам - душа ми издиша!"
Каил ли си, Боже, или не си!
Да Бог даде моята кумица,
вековита като качунчица,
омязита като игличица,
род да роди като върба грозье,
да изчува като кукувица,
да изпрати дето леставици!
Мари, веро, мари, люта клетво,
ка я прокле кумо господине,
ка я прокле - се я така стигна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016