|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Вехни, горо, двата да вехниме,
ти за лискя, я за първа севда -
тебе лискя, горо, окапаха,
мене севда, горо, отевнаха.
Тураха ме азе кум да им съм.
Да не ида, под срам кье се найда,
па да ида, върла ми е жалба.
Та па рекох, айде, нека д' ида.
Де се взеха моми гяволици,
та запеха гяволицката песен:
"Венчай, куме, често не воздишей,
не кълни ни младата невеста!"
Не воздишам, душа ми воздише,
я не кълна, сърцето ми кълне -
бели били като егличето,
а цървени като темянуга,
заплодили като яребица,
изгледали като кукувица,
дом забрали като прах на тъпан!
Банско, Разложко (СбНУ 48/1954, № 257 - "Мене севда, горо,
отевнаха -1"); егличе - иглика.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|