|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Повикана за кума на сватба и се понапила
Кадия Пенка думаше:
- Пенке ле, гяур българко,
нещичко ще те запитам,
правичко да ми обадиш,
кой закла, Пенке, мама ти?
Пенка кадия думаше:
- Кадийо, селско заптийо,
като ме питаш, да кажа!
Снощи съм кума ходила,
девет съм булки венчала (2)
и девет съм деца кръстила.
Снощи се върнах пияна,
пияна, гръста заляна.
Като на врата похлопах,
като похлопах, извиках:
"Стани ми, мамо, отвори!"
Не ме е чула мама ми,
най бръкнах в куюм джобове,
извадих китка ключове;
като вратата отворих,
като във къщи увлязох, -
майка ми лежи сред къщи,
умряла, ка' че заспала,
под главата й два ножа,
два ножа черно чирени.
Аз си ножове познавам -
те са ножове Стоянови,
на Станча, на елията,
на Станча, на беглията!
Вишовград, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ); гръста - конопено стебло;
куюм джобове - които са на пазвата на дрехата; беглия - събира данък "беглик".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|