* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Карала е Донка говеда, мори,
през Иванови дворове,
хем ги е карала, хем е плакала, мори.
Иван на Донка думаше:
- Донке ле, либе Донке ле,
що рано, Донке, говеда караш,
що хем ги караш, хем плачеш?
Дали те е майка мъмрила,
или те е рано будила?
- Байке ле, бате Иване,
нито ме е мама мъмрила,
нито ме е рано будила.
Снощи съм, байно, ходила
на года, на голям субат,
девет съм песни изпяла,
девет съм чашки изпила,
че съм се, байно, упила,
че не знам кой ме заведе,
кой ми гривните открадна,
гердана с девет алтъна!
- Донке ле, либе Донке ле,
аз те у вази заведох,
аз ти гривните откраднах,
герданя с девет алтъна!
Ще ти ги, либе, повърна,
ако се, либе, съгласиш,
у нази, либе, да дойдеш,
и наша, либе, да станеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019