* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Карала Станка волове
през Николови дворове,
хем кара Станка, хем плаче.
Никола Станка думаше:
- Станке ле, мари, хубава,
що караш, Станке, волове
през наште равни дворове,
хем караш, Станке, хем плачеш?
Станка Никола думаше:
- Байне ле, бате Никола,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, без да те лъжа.
Снощи на годеж ходихме,
по-малък братец сгодихме.
Я там се, холан, понапих,
понапих, та се забравих -
кой ме у нас заведе,
кой ми кандила запали,
кой ме на кревата сложи.
- Станке ле, мари, хубава,
аз те у вас заведах
и ти кандило запалих,
аз те на кревата сложих
и нищо, Станке, не сторих.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019