* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Запил се е юнак на дюкян,
бяла му Рада залива,
юнак на Радка думаше:
- Хайде ми, Радке, пристани,
доде си млада и хубава,
доде ти мяза премяна!
А че му Радка пристана,
че са двамата тръгнали.
Минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
сред гора доле дълбоко,
сред доле дърво високо,
до дърво има колиби,
пред колибите стоеше,
едно малко циганче.
Като бате си видяло,
то на майка си извика:
- Междинец, мамо, междинец,
излез, мамо, да видиш
нашия бате Стояну -
бяла българка ни води!
Като чу Радка тез думи,
тя на Стояна продума:
- Дай ми, Стояне ножчето,
да си разрежа ябълка,
устата да си разквася!
Стоян й ножче подаде;
не си ябълка разряза,
най се в сърцето прободе!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019