|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Рано е Янка ранила
по мъгла снопи да сбира,
по роса кръстци да трупа.
Тъмен се облак зададе,
из облак вървят цигани.
Цигани Янки думаха:
- Ти ли си Янка хубава?
Далече ли ви й селото?
Да бегнеш, ще ли побегнеш,
да викнеш, ще ли се чуе?
Янка цигани думаше:
- Далече ни е селото,
да викна, не ще се чуе,
да бягам, не ще побегна.
Цигани Янка грабнали,
минали гора зелена,
навлязли поле широко,
всички под сянка седнали,
Янка на слънце държали
черна циганка да стане.
Че тий си Янка ожениха (2)
за един черен циганин
да му децата тя гледа.
Войвода, Новопазарско; седенкарска (СИБ 2/1973, № 780 - "Откраднали
я цигани и за циганин я оженили").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|