* * *

Мома открадната от цигани (татари)

- Дамяно моме, Дамяно,
сама ли жънеш на друми?
По друми вървят всякакви:
турци, Дамяно, и гърци
и тези черни цигани.
Не ходи, моме, самичка,
да жънеш, моме, на друми!
Дамяна никой не слуша,
пак си на друми жънеше.
От сутрин до обяд вървели
все тези млади читаци,
а после, а бе, вървели,
все тези сербез черкези,
най-назад, холан, вървели
тези ми черни цигани.
Всичките мирно минали,
сал едно пусто циганче,
то ми, бе, мирно не мина,
на си Дамяна продума:
- Дамяно, моме Дамяно,
сама ли жънеш на друми?
Дамяна дума циганче:
- Циганче, черно татарче,
със мен са братя троица -
първият за вода отиде,
вторият за пладя отиде,
третият лежи под сянка.
Това ми черно циганче
чекало малко, почака,
нема ги братя да дойдат.
Това ми черно циганче
то ми през плет, бе, прескочи,
Дамяна си то улови.
С лява я ръка улови,
с дясна му ръка - пушката,
че си Дамяна покара,
в тяхно, бе, село закара,
в тяхното село циганско.
Дава й вулия и торба,
в ръка й дава тояга.
Редом селата изреждат,
нали са пусти цигани -
просия сбират да ядат.
Като из села ходили,
в Дамяниното село отиват.
Дамяна у тях, бе, влиза.
Циганче чака на порти,
чака Дамяна да излезе.
Не е излязла Дамяна,
най са излезли нейните,
нейните трима, бе, братя,
че са циганче хванали
с два го камшика удряли,
дорде му меса одрали,
че тогаз са му казали,
как сестра от нива се краде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019