|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Останали двама сираци,
двамата, Тодор и Тодорка,
без баща, още без майка.
Тодор Тодорка думаше:
- Я хайде да избягаме!
Вървели, що вървели,
минали гора зелена,
настанало поле широко.
Сред поле - дърво високо,
под дърво - студен кладенец.
Седнали да си починат,
да ядат, вода да пият.
(...)
- Отдоле идат цигани,
цигани, черни катуни,
па ще ни, батко, убият.
Тодор Тодорка думаше:
- Не бой се, сестро, Тодорке,
мен ме цигани познават
и няма да ни убият.
Таман си думи издумал,
цигани пушки пълнели,
първи път гръмнали -
Тодор убили.
Тодорка отвлекли,
да стане черна циганка,
но тя е бяла българка.
Върбовчец, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|