* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Отишла е Янка, Янке ле,
отишла е Янка на нива,
на нива, сено да сбира.
Сбирала е Янка и пяла,
сбирала е Янка до пладне.
Силни са бури духнали,
черни цигани дойдоха
те си на Янка думаха:
- Янке ле, моме хубава,
далеко ли ви е селото,
селото и махалата,
човек да вика, - чува ли се?
Янка цигани думаше:
- Цигани черни омразни,
нашето е село далеко.
Цигани Янка грабнали,
далеко Янка завели.
Денем я слагат на слънце,
дано си Янка почерней,
черна циганка да стане,
но Янка не почерняла.
Грабнала торба през рамо
и си е Янка тръгнала,
тръгнала Янка да проси.
От къща в къща ходила
и в тяхно село отишла,
в техни двори широки.
Кучето Янка познало
и не си Янка залаяло.
Янка мами си думаше:
- Стани ме, буле, дикисай
с твойто блюдо голямо,
от твойте хамбари дълбоки.
Янкина мама думаше:
- Циганко, страшна и грозна,
отде ми знаеш блюдото?
Що ми кучето магьоса,
че не те куче залая?
Янка мама си пак дума:
- Аз не съм черна циганка,
а най съм твоята Янка,
едничка Янка на майка.
Майка е Янка познала,
живи се те прегърнали
и мъртви са се пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019