|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Тръгнали ми са, тръгнали
Никола и Еленка двамата
на сбора и тий да идат.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Отдолу идат цигани.
Еленка бате си думаше:
- Бате ле, бате Никола,
цигани идат отдолу,
сега ще тебе убият,
а мене след тях ще вземат.
Никола дума Еленка:
- Небой са, сестро, небой са,
аз кат съм, Еленке, при тебе.
Докат Никола издума,
цигани с пушка премерват,
Никола в чело ударват,
Еленка при цигани останала,
цигани Еленка вземали,
на колиби я занесаха,
три дена на слънце я държали,
със черен катран мазали -
дано се Еленка почерни,
черна циганка да стане.
Нали бе Еленка хубава,
нали бе бяла и червена,
чер катран Еленка не лови,
черна Еленка не става.
Шест месеца Еленка ходила
с цигани наедно просила
без да се каже от къде й.
От село на село оддили,
на тяхно село наближили,
Еленка другарки думаше:
- В туй село близкото да идем,
че там си дарят повече
пълна саханка със брашно
и топъл хляб със сирене.
Кат са у село отишли,
Еленка от другарки се отдели
на какината си порта отиде,
какините и две дечица
те са на пътя играели.
Децата теком тичаха
и на мама си викаха.
Циганка в двори влезе
и почнала да си разправя
как са батя и убили
и нея цигани отвлекли.
Тогаз свако и събира
все отбор млади юнаци
и на катуни отиват,
и цигани до крак избиват.
Ушинци, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|