* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Щум бе глупава, (3) мари, Димина майка,
та си провада дъщеря Дима,
сама на нива жътва да жъне
бяла пченица, черна класица.
Жнала е Дима до ден пладнина.
Кога е било ден на пладнина,
зададош са два циганина,
два циганина, три морянина,
хубавой Диме селям дадая:
- Помози Бог ти, хубава Димо.
- Дал ви бо добро два циганина,
два циганина, три морянина.
- Нямаш ли, Димо, вода студена?
- Нема си Дима вода студена,
брат ми отиде вода да вземе.
Сега ще дойде, че ще донети,
и аз ще пити и вам ще дати.
Слънце зауда, брат не доуда.
Позгледаа се два циганина,
два циганина, три морянина:
- Хайдете ние да позгребеме,
да позгребеме хубава Дима.
Та позгребаа хубава Дима,
откараха я долу във поле,
та курдисаха до два чадъра,
Едина червен, другия зелен.
Под червения хубава Дима,
под зеления - самси войвода.
Три деня Дима във пек държаха
и три я нощи в темно държаха,
дано ми стане черна егюпка.
Тя не станала черна егюпка,
най е станала от егюпките
от егюпките и по-хубава...
И дете ми е Дима имала,
и люлка му е Дима сторила,
хем го люляла, хем му наника:
- Нъни ми, нъни, черно циганче,
вако си черно, пък ми си мило,
да ми нарастеш голям да станеш,
да ми изковеш игли, бодове,
игли, бодове и чувалдъзи,
та да си тръгне хубава Дима
от село, село, от къща, къща
Та да си иде в Димино село,
в Димино село, в Димина къща.
Отде я зачу бой егюптина,
бой егюптина, баш циганина,
та си изкова игли, бодове.
Че е тръгнала хубава Дима
от село, село, от къща, къща,
та си отишла в Димино село,
в Димино село, в Димина къща.
Димина снаха платно ткаеше,
песня пееше лелки си Дими.
Я Дима си й селям оддаде
и си думаше Димина мале:
- Ой бабо, бабо, Димина мале,
нямаш ли, бабо, Димина пола,
да дадеш, бабо, Дими за душа?
- Мори егюпко, черна циганко,
и да си имам Димина пола,
дали ще давам по циганките,
я си са дала Дими за душа
и си са Дима аз прежалила.
И стана Дима та си отиде.
Димина снаха тихо думаше:
- Ой бабо, бабо, Димина мале,
щу мяза, бабо, сва лелкя Дима.
Куче я виде и то я позна
и то я позна, че я не зала.
Я баба си й тихо думаше:
- Ой снахо, снахо, Димна снахо.
Ти кого видиш, Дима го правиш
и циганките и егюпките.
Дима майка си тихо думаше:
- Ой мале, мале, Димина мале,
куче ме позна, ти ме не позна,
ти ме не позна, ти ме не позна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019