* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Имала мама, имала
една дъщеря Галунка
тя за син, тя за дъщеля.
Драго й мама да ходи, я
мило й да я ожени.
Край мен цигани седяха,
цигани черни, омразни.
Всичките цигани из село излезли,
едно ми малко циганче,
то пред катуни седеше
и си с свирка свиреше.
Отишла е Галунка да го посреща
като се цигани завърнаха,
че са Галунка откраднали,
далеч си Галунка занесли.
Седяла що е седяла
цели ми девет години
мъжка е рожба родила.
Галунка дума на цигаии:
- Цигани черни, омразни
я хайде цигани да идем
на нашгто село далечно.
Цигани Галунка послушват
за тяхно село тръгнали.
Като у село стигнали
Галунка отива у мамини си.
Мама й дума циганки:
- Циганки черни, омразни,
да не сте Галунка откраднали?
Галунка дума мама си:
- Аз не съм черна циганка
най съм твойта дъщеря Галунка.
Вземала е китка ключове,
отключи маджар сандъци,
извади пъстра премяна,
че се накичи, премени.
Вземала е котли и кобилица
и си за вода отишла.
Циганки ходят из село
те на Галунка думаха:
- Мари буле, буле хубава
не видяли от нашите циганки
сама из село да ходи,
ако я, буле, видиш,
ти да й, буле, кажеш,
че много й плаче детето.
Галунка отива у мамини си
сложила котли и кобилица,
хвърлила пъстра премяна,
облече дрехи цигански
и на мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
мама и тате до време,
а първо либе и рожба, -
те ще са, мале, до гроба!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019