* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Кинисала ми мила Мария,
мила Мария на жътва д' о'ит,
лен да ми биет, ячмен да жниет.
Ми я стретийе Турмана турци,
Турмана турци, Катум егюпси,
я попленийе мила Мария,
я однесойе Катумско село.
Що я държале за три години,
лете на сънце, зиме на чарен,
дур' я сторийе Катум егюпка,
дур' постигнала мъжконо дете.
Та й дадойе два стапа в ръце,
та я пущи'а мила Мария
от село в село хлебец да питат.
И ми одела мила Мария
от село в село, от кукя в кукя
и ми отиде в майкино село,
в майкино село, вуйко'а кукя:
- Дарви ме, вуйко, жити Мария!
- Хайде от тука, църна егюпко!
Камо Мария я да те дарва?
От тука стана мила Мария,
пак си отиде таткина кукя:
- Дарви ме, татко, жити Мария!
И татко викат от висок чардак:
- Хайде от тука, Катум егюпко!
Та камо ми я мила Мария,
я да те дарва, да те пречека!
От тука стана мила Мария,
пак си отиде у мила майка:
- Дарви ме, майко, жити Мария!
- Хайде от тука, църна катунке!
Камо Мария я да те дарва,
я да те дарва, да те промена!
Тога й велит мила Мария:
- Егиди мори, мила майчице!
аз ми те зна'ам, ми те позна'ам,
ти оти си ми мила майчица,
я сум ти, майко, мила Мария,
али ме знаиш, аль ме паметвиш,
кога ме пущи на жътва д' ода,
лен да ти бера, ячмен да жниа,
ручек да носа на аргатите,
та ме стретийе Турмана турци,
Турмана турци, Катум егюпси,
ме попленийе мила майчице,
що ме държале за три години,
лете на сънце, зиме на чарен,
дур' ме сторийе Катум егюпка,
та ме дадойе два стапа в ръце,
та я пущи'а от село в село,
леб да си питам, дете да ранам,
от село в село, дур' наше село,
от кукя в кукя, дури у вуйко;
а мили вуйко не ме познало,
не ме познало, ме искалрало.
От тука станаф, у татка дойдоф
и мили татко ме изкарало.
От туатка станаф, при тебе дойдоф,
али ти, майко, не ме позна'аш?
А камо ми го бате Георгя,
а камо ми я сестра Селфиа,
та белки тие кье ме познает.
Тога се спущи Мариина майка:
- Егиди мори кьерко Марийо!
Кога си знала 'сите имена,
вистина ти си мила Мария,
мила Мария моето чедо,
що загинало за три години;
'се що ми кажвиш, кьерко, така е.
Вака во дворье не си я кладе,
тук' я однесе во лепа църква,
та що си викна попа и кума,
си я прекръсти мила Мария,
си я прекръсти, си я промена,
си я викаше мила Марийо,
име й кладе мила Миличке.
Си завалийе два силни огна,
та го хвърлийе катум егюпче,
го изгори'а, го изпеко'а;
си я собра'а белана пепел,
та я хвърлийе по силна река.
После разбрале 'сите свой люгье,
гости сториле за три недели
и после си се изразделийе,
изразделийе кой от къд' дошол,
кой от къд' дошол, дома си ошол.
Текраф й честет мила Мария,
по зеяфети за три години,
що я държале мила Милинка,
н' й извадийе на ясно слънце,
дур я сторийе бела бугарка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019