|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Мори Милено, бела Милено!
Милени братя в Солун ойдоха,
в Солун ойдоха, сол да докарат.
Заборавили коса да вземат,
та си върнали бела Милена.
Насреща й са катун цигани
и си хванаха бела Милена.
Денем я пекле на силно слънце,
нощем я пекле на силен огън,
та си станала църна циганка,
църна циганка, прекоморчанка.
Бела Милена бели, говори:
- Хайде д' идеме у наше село,
тамо даруват голема дарба -
паница брашно, лъжица масло.
Па си ойдоха у нийно село,
у нийно село, у нийна къща.
Бела Милена вели-говори:
- Чуваш ли, мале, белата сая,
белата сая, алови пояс?
- Бегай от тука, църна циганко,
църна циганко, прекоморчанко!
- Я не съм, мале, църна циганка,
я съм си, мале, твойта Милена!
Соволяно, Кюстендилско (Архив КБЛ-ВТУ); прекоморчанка - срвн.
презморчанка.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|