* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Милени бракя на Солун ойдоха,
на Солун ойдоха, сол докараха.
Па излъгале са пуста Милена,
излъгале я църни цигани:
- Хайде, Милено, сос нас д' идеме,
у нас се, моме, два пъти жне,
у нас се, моме, два пъти върше!...
Излъгала се бела Милена,
излъгала се за църни цигани...
Денем я турят на ясно слънце,
нощкем я печат на веригите.
Отимала е това мъжко дете,
това пусто дете, църно циганче.
Досетила се, море, бела Милена,
па на цигани вели-говори:
- Хайде, цигани, у нас да идеме,
у нашто село дарба даруват,
дарба даруват, вино не поят.
Излъгала е църни цигани,
па са си ошле у нийно село,
па ги отвела у нийни двори.
Изпратила ги на прошня д' идат,
а она си ошла при нейна майкя.
Милена на майкя вели-говори:
- Я излезни, стара бабичко!
А баба ву вели-говори:
- А оттука, мари, църна циганко,
излъгахте ми бела Милена!
А Милена си вели-говори:
- Ой мале, мале, ой стара мале,
я не съм църна циганка,
току съм, мале, бела Милена!
Прегърнале са се двете, цаливале са се,
и от душа се отделили...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019