* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Имала й майка едничка щерка,
едничка щерка - бела Радица.
Та я проводи на врис за вода,
там я окраде върлоно турче
и я продаде черну цигану.
Та ми я държи дене на слънце,
дене на слънце, ноще на месец, -
дано ми стане тяхна прилика,
тяхна прилика, черна циганка!
И е станала черна циганка.
Циганин си хи вели-говори:
- Ой Радо, Радо, бела българко,
къде е, Радо, вашено село?
- Наше е село на заник слънце!
Та са отишли у майчини хи,
на майчини хи равни дворове.
Радина майка платно ткаеше,
циганка си хи вели-говори:
- Ой бабо, бабо, стара бабичко,
излези, бабо, та ни опрати,
пък я да вляза, да си ти поткам!
Излезла й баба, влезла й циганка;
ага й заткала, песен запела,
бабичка си хи вели-говори:
- Колко ми мязаш моя Радица,
във метането, във тупкането!
Циганка си хи вели-говори:
- Ой бабо, бабо, стара бабичко,
не видиш ли ме, не познаваш ли,
че си съм сама твоя Радица?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019