* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Еднинка Милка, една на майка,
и нехи майка на клето даде,
на клето даде, на зла свекърва,
на зла свекърва, на клети зълви.
Проводили я сама на нива,
сама на нива жътва да жъне,
на дром чиница, черна класица.
Жънала Милка, хем е плакала:
- Ой Боже, Боже, ой мила Боже,
ой мале, мале, ой мила мале,
защо си нямам еднинко брайне,
не ща го жътва да жъне,
ала го искав под сноп да седи,
под сноп да седи, под сноп на сянка.
Таман си Милка това говори,
пътя миноват черни цигани.
Всички цигани мирно минаха,
едно циганче мирно не мина -
той се махнало от пътя на вънка,
че си отиде при бяла Милка,
че си я фата за десна ръка,
та си я хвърли на кон зад него.
Откарали я черни цигани,
откарали са хубава Милка.
Деня я държат на ясно слънце,
нощта я държат на месечината,
дано почерней хубава Милка,
дано погрозней хубава Милка.
Не почернява хубава Милка,
не погрознява хубава Милка,
дваж побелява, триж по-хубава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019