* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мари, Дилмано, гяур Дилмано, (2)
гяур Дилмано, една на майка,
една на майка въз девет братя,
въз девет братя, въз осем снахи,
та я пратили сама да жъне,
сама да жъне бяла пшеница.
Та я загледали църни цигани,
та я хванали и попитали:
- Мар, сама ли си, мар, мома ли си?
- Я бре, вие, църни цигани,
не съм ни мома, не съм ни сама,
свекър си имам, любе си имам.
Свекър отиде за вода студена,
любе отиде в село за пладнина.
Чакал, що чакал църен циганин,
чакал, що чакал, ден до пладнина.
Ни свекър има, ни любе идва.
Та я окрали църни цигани,
църни цигани, църни татари.
Та си вземала малото дете,
та си ходила от село в село,
от село в село, в майчино село,
в майчино село, в майчина къща.
Та си ми нашла до стара баба,
че си ми тъче до бяло платно.
- Мари, бабичко, стара бабичко,
я стани, бабо, та ме погости,
я ще ти, бабо, бабо, потъкам,
потъкам, бабо, и ще ти попея.
Та затъкала като Дилмана,
и си запяла като Дилмана...
- Мари, циганко, църна татарко,
и я си имах щерка Дилмана,
та я откраднаха църни цигани,
църни цигани, църни татари,
ти си ми тъпчеш като Дилмана,
ти си ми пееш като Дилмана,
ти си ми мязаш като Дилмана...
- Мари, бабичко, стара бабичко,
я сама си съм твойта Дилмана.
- Мър, остави си църен циганин!
- Мари, майчице, стара майчице,
как да оставя църен циганин,
като ми е мило мъжкото дете?...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019