|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Бисера жътва жънеше
на пътя на кръстопътя.
Минали турци татари
и си на Бисера думали:
- Чула ли си кучета да лаят,
чула ли си вик да те вика?
Бисера отговорила:
- Наше е село далеко, -
нищо се от там не чува!
Тогаз си Бисера грабнали
и я завели в татарска земя далечна.
Там си ходи цели девет години,
на десетата се е върнала,
направо в къща си влязла,
сварила майка в дюзени, -
тънки й дари тъкала
и дребни сълзи ронила.
Бисера си дума предума:
- Що рониш сълзи да плачеш?
- Назад, назад черна циганко!
- Я не съм черна циганка,
а съм ти бяла Бисера!
Тогаз й майка продума:
- Я хвърли торба от рамо
и си при мене остани!
- Как да си хвърля торбата,
как да остана при тебе,
кат съм си мъжка рожба добила!
Санадиново, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|