|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Мари Милено, тъжна Милено!
Милени брйка на сол йодоха,
на сол ойдоха, сол да докарат;
Милена ойде да ги изпрати,
да ги изпрати до ливадите
и да набере росна тревица,
росна тревица, все детелина.
У ливадите катун цигани,
украднали си тъжна Милена,
отвели са я у нийно село.
Денем я пекли на ясно слънце,
нощем я пекли на силен огън,
дури да стане църна циганка.
Па не пущиле тъжна Милена,
не я пущиле три годин време,
дури не роди църно циганче.
Проговорила тъжна Милена:
- Айдете, айде, църни цигани,
айде д' идеме у наше село, -
наше е село много богато,
тамо се ражда много берекет!
Послушали я катун цигани,
па си ойдоха у ньойно село;
па ги поведе тъжна Милена,
отвела ги е у ньойна стрина.
Па на стрина си вели-говори:
- Даруй ме, стрино, дарба голема,
азе съм ваша тъжна Миилена!
Милени стрина вели-говори:
- Айде оттува, църна циганко,
църна циганко, бела бежанко, -
ти не си наша тъжна Милена!
Па ги отведе тъжна Милена,
па ги отведе у нийни двори,
па на майкя си вели-говори:
- Даруй ме, мамо, дарба голема,
азе съм твоя тъжна Миилена!
Милени майка вели-говори:
- Айде оттува, църна циганко,
църна циганко, бела бежанко,
не разредуй Миленини рани, -
ти не си моя тъжна Милена!
Разплакала се тъжна Милена,
па на майкя си вели-говори:
- Ой мале, мале, ой мила мале,
отваряш ли ми шарени ковчаг,
претришаш ли ми тънките дари,
претришаш ли ми белата сая,
претришаш ли ми алени пояс?
Па са си дошли Милени бракя,
та изтепали катун цигани,
сал оставили тъжна Милена,
и оставили църно циганче,
църно циганче, бело бежанче.
Радловци, Кюстендилско; жътварска (Захариев 1963, с. 412, № 34).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|