* * *

Мома открадната от цигани (татари)

О ти, Димано, жална Димано,
жална Димано, една у майка!
Бог да убиет твоята майка,
та що те скорна рано в неделя,
глава те изми, ми те оплети
и ми те пущи палена жътва,
ячмен да жниеш, леб да добериш,
на двана пъта, на двата друма.
Бог да убиет клети гурбети!
По път минаха, ми те пленаха,
ми те однесле гурбетско село,
ми те чувале до три години,
лете на слънце, зиме на черен,
ми те сториха клета гурбетка.
Що си стигнали три мъжки деца;
и й говорет клети гурбети:
- О ти, Димано, жална Димано!
Кье те прашаме, право да кажеш
дали си знаеш вашето село,
твоето село, таткова кукя?
И изговори жална Димана:
- О вие, клети, лоши гурбети!
Аз не познавам моето село,
моето село, татко'а кукя.
Си излъгале клети гурбети,
да що й дале два стапа в ръце,
два стапа в ръце, гургут на рамо,
тая да ходит от село в село.
Пра'у си търгат во свое село,
пра'у си търгат при своя стрина:
- Даруй ме, стрино, жити Петрета,
жити Петрета, жити Павлета!
- Хайде от тука клета гурбетко!
Кай ми й знаиш мойте синови!
От тука пошла кай своя майка,
е застанала нейдзе на врата:
- Даруй ме, майко, жити Димана,
жити Димана, твоята кьерка,
що я пленаха клети гурбети!
И изговоре нейдзине майка:
- Хайде от тука клета гурбетко!
Къде ми знаеш моята кьерка,
моята кьерка, жална Димана,
що я пленале клети гурбети?
Па изговоре жална Димана:
- О моя майко, ти стара майко!
Лели аз сум ти жална Димана,
що ме пленаха клети гурбети!
Ти не гледай в мое църново лице,
ме оцърнеха клети гурбети.
Тье ме държаха до три години,
лете на слънце, зиме на черен;
туку види ми моите гърди,
дали ми стоят три бели бенки?
Тогай майка й си я познала,
си я познала, си я прегърна
своята кьерка, жална Димана,
и от радости двете плакале,
како плакале, така треснале.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019