|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Клета му душа проклета,
който си даде чедото
на незнат човек непознат,
както ми нашта Иванчо.
Проклета да е майка му,
дето го е толкоз къпала,
къпала, толкоз кърмила,
не можем да го познаем,
дето бил черен циганин.
Иванчо дума Иванке:
- Мър хайде да идем, Иванке,
в наши пусти вилает.
Че са тръгнали да идат,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пийнат.
Отсреща има колиба,
циганки идат насреща,
една си друга говорят:
- Ето го наши Иванчо,
бяла българка ни води,
бяла българка Иванка!
Като чу Иванка тез думи,
Иванка дума Иванчо:
- Я дай, Иванчо, ножчето,
да си ябълка разрежа!
Не си ябълка разряза,
най-се в сърцето прободе.
Преслав; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|