* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Цанка из градинка ходеше,
всякакви цветя береше,
бели и червени карамфили.
Отдолу иде черно циганче,
червени ябълки носеше.
То си на Цанка думаше:
- Цанке ле, бяла българко,
я ми дай едно цветенце,
я ще ти дам ябълка,
нищо, че си българка.
Цанка му цвете подаде,
циганче й ябълка даде.
Цанка си ябълка захапа.
Като си ябълка разхапа,
че се в цигарче влюби
и се след него завика:
- Стой, почакай, черно циганче.
Я след тебе ще дойда,
на тебе невеста ще стана.
Че си Цанка с циганче замина.
Много са години ходили,
по села и по градове скитали.
Най-после в тяхно село стигнали.
На край село катун издигнали.
Цанка си тържик нарами
и си из село излезе,
просия да си изпроси.
Нийде си Цанка не ходи,
право си у тях отиде.
Буля й там тъчеше,
майка й масури извиваше
и си дребни сълзи ронеше.
Цанка от порти викаше:
- Добър ви ден, мари, стара бабо,
стара бабо и млада бульо.
Защо си, бабо, навиваш масури
и дребни сълзи рониш.
Баба на циганка думаше:
- Ой те тебе, катун циганко,
азе си имах едничка дъщеря,
едничка дъщеря Цанка.
Много години Цанка,
откак е изчезнла
с едно черно циганче.
Няма я Цанка да дойде.
Цанка бабу думаше:
- Дарувай, бабо, декисвай
от твойта Цанка хубава.
Аз да нося и да я поминувам.
Баба си снаха думаше:
- Я върви, булка, в мазата,
че си донеси дари да даруваме,
дари да даруваме катун циганка,
че много прилича на нашта,
на нашта Цанка хубава.
Като си буля й от стана, излезе,
Цанка си в стан влезе,
хем тъче, хем пее:
- Колко съм в този стан тъкала
мойте тънки дарове.
Тогаз я майка съгледа,
че не е катун циганка,
а е тяхна Цанка хубава.
Тя си с глас заплака
и на буля й извика:
- Я излез, булка, да видиш,
това не е катун циганка,
а е нашата Цанка хубава.
Бързо й дрехи български дали.
Цанка се хубаво премени.
Нарами менци на рамо,
та си на сред село на чешма,
на чешма за вода отиде.
От там си Цанка на край село,
на край село съгледа край катуна,
край катуна стара циганка ходеше,
мъжко дете разнасяше.
Цанка си бързо при катун отиде
и си на циганка думаше:
- Добър ти ден, мари бабо,
защо ти плаче детето, -
къде е, бабо, майка му?
- Майка му из село излезе
просия да си изпроси;
та затова ми дете плаче,
че е много гладно -
майка му се забави....
- Я дай, бабо, да го накърмя,
нищо, че съм българка.
Цанка си дете накърми,
бързо се назад повърна.
Вземала си й менци от чешмата,
бързо си у тях отиде
и от портата викаше:
- Бързо ми, мамо, давайте
дрехите, циганските.
Я ще се при циганче върна,
та всичко е, мамо, мило на тоз свят,
от рожбата по-мило нямало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019