* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Любили се любили
два млади, двама влюбени
Иванчо и Еленка двамата.
Любили са се, лъгали
цяла ми една година.
Иванчо Еленки думаше:
- Еленке, любе Еленке,
я хайде, любе Еленке,
към наша, любе, вилает,
да видиш, любе Еленке,
нашето село голямо,
нашите къщи високи,
нашите двори широки,
нашите, любе, роднини,
роднини, още комшии.
Еленка Иванча думаше:
- Нал знаеш, любе Иванчо,
че аз съм една на мама,
мене ме мама не дава
на друго село да ида.
Вечерта като мръкнало,
Еленкини като заспали,
Еленка взема ключове,
отключи пъстри сандъци,
взела е тънки дарове
за свекър и за свекърва,
за зълва и за девери
и за по-стари етърви
и въз Иванча тръгнала,
за в тяхно село да иде.
Минали гора зелена,
наслали поле широко,
полето пълно с катуни,
катуни пълни с цигани,
с цигани и с циганчета.
Еленка Иванчо думаше:
- Близо ли е, любе, селото,
много са, любе, изморих,
да седнем да си починем.
Иванчо Еленка думаше:
- Колкото сме, любе, вървели,
още толкоз ще вървим.
Еленка Иванчо думаше:
- Горките, любе, цигани,
голи и боси по студа.
Иванчо Еленка думаше:
- Тях ги й Бог тъй надарил,
да ходят, либе, да просят,
да си изхранят децата.
Като са починали,
станали и са тръгнали
и при катуни отишли.
Цигани, още циганки,
те от катуна излезли,
едни са други думали:
- Това е нашия Иванчо.
Иванчова стара майчица,
грозна и черна циганка,
тя си Иванча прегръща,
прегръща, още целува
и на Иванча дума:
- Иванчо, чедо Иванчо,
как можа да я излъжеш,
при назе да я доведеш
в катуни при черни цигани.
Тогаз Еленка разбрала,
че е Иванчо циганче,
тя на Иванчо думала:
- Я ми дай, любе, ножчето,
ябълка да си разрежа
на деца, любе, аз да дам.
Не си е ябълка разрязала,
най се в сърцето удари
и на земята паднала.
Мокър и език говори:
- Иванчо, либе Иванчо,
проклета да е майка ти,
дет те е толкоз къпала,
че не можах да те позная,
че ти си, любе, циганче,
досега бяхме наедно,
отсега жива раздяла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019