|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Любили се любили
два млади, двама влюбени -
Иванчо и Еленка двамата.
Любили са се, лъгали
цяла ми една година.
Иванчо Еленке думаше:
- Еленке, любе Еленке,
я хайде, любе Еленке,
към наши, любе, вилает,
да видиш, любе Еленке,
нашите, любе, роднини,
нашите, любе, комшии,
нашите къщи високи,
нашите мази дълбоки,
нашите двори широки.
Еленка Иванчо думаше:
- Нал знаеш, любе Иванчо,
че аз съм една на мама,
мене ме мама не дава
на друго село да ида.
Иванчо Еленка пак дума:
- Защо се толкоз любихме,
кога не ще се вземеме.
Вечерта кат са мръкнало,
Еленкини като заспали,
Еленка и Иванчо двамата,
те са за село тръгнали.
Минали гора зелена,
настало поле широко,
полето пълно с катуни,
катуни пълни с цигани,
с цигани и с циганчета.
Еленка Иванчо думаше:
- Близо ли е, любе, селото,
много са, любе, изморих,
да седнем да си починем.
Иванчо Еленка думаше:
- Колко сме, любе, вървели,
още толкова ще вървим
до наше село да стигнем.
Еленка Иванчо думаше:
- Горките, любе, цигани,
голи и боси по студа
да си изхранят децата.
Като са починали,
станали и са тръгнали
и при катуни отишли.
Цигани, още циганки,
те от катуна излезли,
едни са други думали:
- Това е нашия Иванчо.
Иванчова стара майчица,
грозна и черна циганка,
тя си Иванка прегръща,
прегръща, още целува
и на Иванчо думаше:
- Как можа да я излъжеш,
при назе да я доведеш
в катуни при черни цигани.
Тогаз Еленка разбрала,
че е Иванчо циганче,
тя на Иванчо думала:
- Я ми дай, любе, ножчето,
ябълка да си разрежа
на деца, любе, аз да дам.
Не си е ябълка разрязала,
най се в сърцето удари
и на земята паднала.
Мокър й език говори:
- Проклета да е майка ти,
дет те е толкоз къпала,
че не можах да те позная,
че ти си, любе, циганче.
Докат Еленка продума,
на Бога душа предала.
Наместо сватба да правят,
цигани са смъртник изпратили.
Побит камък, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|