* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ходила ми е хубава Димка
на девет братя обяд да носи,
на девет братя, десети баща.
Среща й идат голи цигани,
голи цигани, катун циганки.
Като ги видя хубава Димка
тя се е скрила в жълтите проса,
те са вървели голи цигани,
те са минали и заминали.
Най-подир вървят две циганчета,
едното нямо, другото сляпо,
нямото гледа, сляпото вика:
- Олеле, мале, олеле дале,
каква е мома в жълтите проса,
я се върнете да я вземете
за батя жена, за вази снаха,
за вази снаха, за нази буля.
Те се върнали голи цигани.
Голи цигани Димка хванали,
че я завели много надалеч,
те я превели в друга държава.
Та я водили девет години,
хем я водили, хем я мъчили,
деня я държат срещу слънцето,
нощем я държат срещу месеца,
дано почерней, дано погрозней.
Не почернява, не погрознява,
по-бяла става и по-хубава.
Че се намери мъжко детенце...
Отговаряше хубава Димка:
- Ой ви ви вази, голи цигани,
я хайде, хайде да ви заведа,
да ви заведа в нашта държава.
Че там даруват хубава дарба.
Че ги излъга хубава Димка,
че си поведе черни цигани,
че ги водила от село в село,
че си стигнала в тяхното село,
че ги заведе в бащина плевня,
пък тя замина обяд да проси.
Най-напред влезе в бащино двори,
нейната мама на двори стои,
на двори стои и жално плаче.
Тя попитала хубава Димка:
- Защо тъй плачеш, ти стара бабо?
Отоваряше Димкина мама:
- Кога ме питаш, черна циганко,
ази си имам девет синове
и една дъщеря хубава Димка.
Тя се загуби откраднаха я,
таквази беше, също като теб...
Тя я попита, хубава Димка:
- Ой ми те тебе, ти стара бабо,
ти да я видиш, мож ли я позна?
Отговаря й Димкина мама:
- Аз да я видя, ще я позная,
днеска се жени нейна акранка,
нейна акранка, наша комшийка,
в тяхното дворе песни се чуват,
ази ги слушам, за Димка плача.
И Димка беше една на майка.
Ой ме те тебе, катун циганко,
аз ще те даря добра дара.
Че й донесе шити ръкави:
- Ти да ги носиш и да поменваш!
Тя ги поела хубава Димка,
ръкави гледа и жално плаче:
- Аз съм ви шила, аз ще ви нося!
Жално заплака Димкина мама:
- Защо тъй думаш, катун циганко?
Отговаряше хубава Димка:
- Нали ме видиш, видиш познаваш,
ази съм, мамо, твоето чедо,
мен ме открадоха голи цигани,
сега са, мамо, в нашата плевня.
Отговаряше Димкина мама:
- Я хайде, Димке, я хайде, чедо,
да си запалим нашата плевня!
Че запалили бащина плевня.
Плевнята гори, цигани пищят.
Отговаряше хубава Димка:
- Вий ме мъчихте девет години...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019