* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мома Дамяно, Дамяно,
проклета била майка ти,
че те е сама пратила
на тази нива голяма,
на сто и дванайсе уврата,
сама на друми да жънеш.
Из друми вървят всякакви -
до пладне турци и гърци,
от пладне черни цигани...
Всичките мирно минаха,
едно проклето циганче,
циганче, черно гяволче,
а то си мирно не мина,
най при Дамяна отиде,
па на Дамяна думаше:
- Добър ден, мома Дамяно!
И Дамяна се изправи,
във ръка сърпа държеше,
па на циганче отрече:
- Дал ти Бог добро, циганче,
ази си сама не жъна,
най жъна с брата Йоана
и с братовчеда Стояна -
Йован отиде за вода,
Стоян отиде във село
пладнина да ни донесе,
да седнем да пладнуваме;
че е нивата голяма,
нивата да си пожънем!
Циганче, черно гяволче,
метнало очи палави,
погледна горе, на надоле,
на надоле към рамно поле -
няма ни Йован, ни Стоян...
Па си Дамяна прегърна,
па я на конче възкачи...
Циганче коня възседна,
извади кама циганска,
цигански коне удари,
цигански, още душмански,
та па си коне разигра
из това поле широко,
па си Дамяна открадна...
Минали гора зелена,
стигнали село циганско,
циганско село, татарско,
па са излели циганки,
Дамяна са присрещнали,
насред двори запрели,
та па я от коня свалили.
Донели дрехи цигански
Дамяна да си обличат, -
Дамяна плаче, та не ще...
Па си Дамяна облекли
със тия дрехи цигански,
със това черно фередже.
Дамяна печат на слънце,
да стане черна циганка;
колко я печат на слънце,
дваж по-хубава станува...
Нощя я кадят на борна;
колко я кадят на борна,
триж по-гиздава станува...
Ходила и е Дамяна
до две ми, до три години,
носила дрехи цигански,
цигански деца стигнала.
Отвзела торба на рамо,
отвзе тояга във ръце,
от село на село ходила,
и в тяхно село отишла,
из тя'нта гюзел махала.
Нови си порти почука,
почука, още повика:
- Ела ми, мале, отвори!
Майка й на двор стоеше
и за Дамяна плачеше...
Па й се глас зачуло,
че е щерка й Дамяна.
Отиде, порти отвори,
седяла майка, гледала,
не може да я познае -
черно фередже на нея,
с бяла кърпа забулена,
циганска торба на рамо
и тояга й в ръцете.
Дамяна се обадила:
- Мале ле, мила мале ле,
нели ме, мале, познаваш,
я съм ти щерка Дамяна!
Знаеш ли, мале, помниш ли,
кога ме прати на нива,
сама на нива да жъна,
та ме циганче открадна!
Та па се двете прегърнаха,
три дни и три нощи плакаха,
и се със души разделиха!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019