* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Хубава Димка обяда готви,
да я занесе на девет братя,
на девет братя в росно ливаде.
Като из пътя Димка вървеше,
среща й идат черни цигани,
черни цигани от градинарите.
Като ги Димка от далеч видя,
чуди се Димка къде да иде,
де да иде, де да се скрие,
че се отбила в жълтото просо,
в жълто просо под ябълката.
Под ябълката под червената,
отбило се прасе гажиро,
отбило се й черно циганче,
да си забере прасе гажило.
Сляпо било, прогледнало,
нямо било продумало:
- Олеле, мале, олеле, дале,
каква е мома под ябълката,
под ябълката под червената.
'Ко н' ми я мале, вий вземете,
далеко ще си забегна.
А циганите, това си чакали,
бързо обръщат сляпа кобила
и си премятат хубава Димка
и си забягват във Влашка земя.
Там си седяли малко ни много,
цели ми седем години.
Хубава Димка майка е станала.
Че е родила дор две дечица,
дор две дечица, дор две близначета,
момче и момиче.
Че е метнала торба през рамо,
че е тръгнала от къща в къща,
да си проси по парче хлебец,
да си храни малките деца.
Чудом се чуди хубава Димка,
как да излъже черни цигани.
Тя на цигани тихом говори:
- Тука дикисват по много малко.
Хайде да идем към нашта земя,
че там дикисват по парче хлебец,
по парче хлебец и торба брашно.
Че са тръгнали за Димкината земя,
че са стигнали Димкиното село.
Цигани бързо огън накладоха,
а Димка бързо си накърми малки деца,
и е метнала торба през рамо
и е тръгнала от къща в къща,
че е стигнала тяхната къща.
Хем похлопа, хем повека:
- Я излез, излез стара бабичко,
и ме дикисай ти парче хлебец.
Че излязла Димкина майка.
Тя на циганка тихом говори:
- От къде идеш бяла циганко,
много приличаш на мойта Димка
на мойта Димка изгубената.
- Я ме дикисай стара бабо,
че ще плачат малките деца.
Баба циганка пак дума:
- Постой, почакай, бяла циганко,
да ти донеса Димкините дрехи,
да се облечеш да те погледам.
Че донесла Димкините дрехи,
облякла се Димка, нагласила се,
тогаз на мама си й продумала:
- Не ме ли мамо, ти мене познаваш,
че аз съм твоята изгубената Димка?"
Де са зачули Димкините братя,
бързо при Димка всички отиват,
плачат и прегръщат мила си сестрица.
Че излизат накрай селото
и си залавят черни цигани,
и ги до един избили.
А Димка им се молеше
да не й избиват малките рожби,
че приличат на вуйчовците си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019