|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Бисера жътва жънеше
на пътя, на кръстопътя.
Минаха турци татари
и си на Бистра думаха:
- Чу ли кучетата да лаят,
чу ли вик да те вика?
Бисера отговорила:
- Наше е село далеко, -
нищо се от там не чува.
Тогава се Бисера грабнала
и я отвели-завели
в татарско земя далечна.
Девет години там ходи,
на десетата се върна,
право си в къщи отива
сварила майка да тъче
тънки й дари момински
дребни си сълзи да рони.
Бисера дума продума:
- Що рониш сълзи та плачеш?
А майка й се провикна:
- Назад ти, черна циганко!
Бисера жално продума:
- Аз не съм черна циганка,
а най съм бяла Бисера!
Тогава я майка познала
и Бисера си думаше:
- Я хвърли торба от рамо
и си при мене остани!
- Как да хвърля торбата,
как да остана при тебе,
като съм рожба добила!
Николаево, Плевенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|