|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Ми кинисала бела Димана
лен да д' оберат, ячмен д' ожниет.
И си я стреле турмана търци,
търмана търци, катун егюпци.
И си я стреле и си я плениле
И я чувале девет години:
- Лете - на слънце, зиме - на черен.
И си имала мъжконо дете.
И си й дале торба на рамо,
торба на рамо и стап во ръце.
Си я пратиле от село в село,
от село в село жална Димана,
от село в село, от кукя в кукя,
от кукя в кукя - в майчина кукя.
- Даруй ме, майко, жити Димана!
- Хайде оттука, турмана-турке,
турмана-турке, катун егюпке,
кай си видела мойта Димана!
- Я су, майко ле, твоя Димана,
твоя Димана, жална Димана!
Мраморец, Охридско - Македония (Църнушанов 1989, № 538); турмана
- тълпа; катун егюпци - цигани скитници; черен - огнище, оджак; жална - горка;
жити - жива ти, заклевам те.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|