* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано ранила хубава Димка
обяд да носи на девет братя,
на девет братя, десети баща.
Ходила е Димка и са й върнала
среща й идат голи цигани.
Голи цигани, катун циганки.
Чуди се Димка, чуди и мае
де да се крие хубава Димка.
Че е скрила отдолу пътя -
отдолу пътя в жълтото просо.
В жълтото просо, под жълтата дюля.
Че са минали голи цигани,
голи цигани, катун циганки.
Минали и заминали
подир тях вървят две циганчета
едното сляпо, едното нямо.
Нямото гледа, сляпото вика:
- Олеле, мале, върни се дале, -
каква е мома в жълтото просо,
в жълтото просо под жълтата дюля.
Я се върнете, та я вземете
за вази за снаха, за батя жена,
мене буля.
Че се върнали голи цигани,
че са взели хубава Димка,
че я завели в тяхното село,
в тяхното село, в циганска къща.
Денем я държат срещу слънцето,
нощем я държат срещу месеца,
дано погрозней, дано почерней.
Не погрознява, не почернява
по хубава става.
Че я държали девет години
в тяхно село, в циганска къща.
Най-подир Димка хитро поиска:
- Я хайде вие да ви заведа
във нашето село, че те там дават
по шепа злато, по шепа сребро.
Че ги заведе в тяхното село
в тяхното село, в бащина плевня сламена.
Че ги затвори в сламена плевня
че отиде хубава Димка
на бащини порти,
че похлопа на бащини порти,
че е излязла Димкина майка:
- Ой те тебе мари хубава циганко
колко приличаш на моята Димка.
Я чакай да те надаря
с Димкина риза, шити ръкави,
шити ръкави, бели кенари.
Като взе Димка шитата риза
и на ризата думала:
- Ой те тебе шита риза,
шита риза, шити ръкави,
шити ръкави с бели кенари.
Кът съм те шила, тъй ли съм мислила.
Тогаз я й познала Димкина майка:
- Ти ли си, мари, хубава Димке.
Че е казала Димка:
- Я хайде, мамо, да идем,
да си взема мъжкото дете, -
макар че й черно, то ми е мило.
Че си вземала мъжкото дете,
мъжкото дете черно циганче.
Че затворила голи цигани,
в бащина плевня сламена.
Че ги запали хубава Димка
и ги изгори дет са я мъчили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019