* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ой Бойке, Бойке, хубава Бойке,
хубава Бойке, висока Бойке,
висока Бойке, черноока Бойке!
Ходила Бойка на планината,
на планината, на Пирината,
обяд да носи на девет братя,
на девет братя, на осем снахи.
Нататък Бойка никой не видя,
никой не видя, никой не стрещна,
кога са Бойка назад върнала,
стреща ми идат катун цигани.
Всички цигани миром минаха,
едно проклето пусто циганче,
та то си не е миром минало,
ами цигани виком викало:
- Каква кошута из просо бяга!
Ка ги видяла хубава Бойка,
скрила са Бойка в бяла пшеница,
в бяла пшеница, в жълтото просо.
Па са спуснали всички цигани,
та са хванали хубава Бойка,
па я завели в тяхното село,
в тяхното село оженили я.
Седяла Бойка девет години,
па на циганче тихо думаше:
- Де хайде, хайде да ме заведеш
във нашто село при мойта майка,
та да си видя моята майка!
Циганче Бойки тихо говори:
- Ще ти направя желязни чехли,
кога си скъсаш желязни чехли,
тогава, Бойке, ще да отидем,
ще да отидем във вашто село,
във вашто село при твойта майка.
Носи ги Бойка девет години,
не се скъсуват желязни чехли.
Бойка бабички тихо думаше:
- Кажи ми, бабо, как се скъсуват,
как се скъсуват желязни чехли?
И тя на Бойка тихо казала
как се скъсуват желязни чехли:
- Деня ги носи на ясно слънце,
нощя ги хвърляй в буйни огньове!
Па си послуша хубава Бойка,
деня ги носи по ясно слънце,
нощя ги хвърля в буйни огньове,
па се скъсали желязни чехли.
- Де хайде, хайде, бе първо либе,
да си отидем във нашто село,
та да си видя моята майка!
Па са станали, та са отишли,
та са отишли в тяхното село,
курдисали се накрай селото.
Па ми наметна хубава Бойка,
па ми наметна цигански торби,
та ми отиде при нейна майка.
Бойкина майка на двор седеше,
на двор седеше и стан тъчеше.
Бойка бабички тихо думаше:
- Ой си те тебе, стара бабичко,
я дай ми, бабо, от твоите конци,
да си закърпя на циганина,
на циганина пустите гащи!
Бойкина майка хем Бойка гледа,
хем Бойка гледа, хем сълзи рони,
па на циганка тихо думаше:
- И аз си имах една дъщеря,
една дъщеря, хубава Бойка.
Тогаз се Бойка майка казала,
па ми са двете прегърнали
и мъртви са ги разгърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019