* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Събрал е попът жътварки
във понеделник утрина
и хи на нива заведе.
Седнали, та закусили,
станали жътва да жънат.
Жънали, що пожънали
попът жътварки думаше:
- Жените вие самички,
пък я във село ще пода
обядът да ви донеса,
обядът и прогюмата!
Като си в село отиде,
там свари челяк да чака,
челяк от село Добрика.
Чака го да го забере,
че му се дете родило,
родило много болнаво,
да поде дете да кръсти,
та да не умре еврейче.
Той стана попът, та тръгна
да поде дете да кръсти
и на попагя наръча:
- Ти, кога хлябът опечеш
и си манджата наготвиш.
тури ги във дисагите
да ги Тодорка занесе
жътварки да се нахранят
и до късничко да жънат!
Тодорка дисаги нарами,
взе тенжурата на ръки
и тръгна къде нивата.
Вървяла, що е вървяла,
до среди пътят отишла.
Там я Тодорка срещнали
цигани църни и грозни,
тие Тодорка фатили
и я в гората завели.
Там са Тодорка държали,
доде се мръкне и стемни,
да се хората преберат.
Че като се стемнило.,
делеч Тодорка завели,
през девекь села далеко,
през десетото - юручко.
А поповите жътварки
чакали попът да дойде,
обядът да хми донесе.
Чакали и погледвали,
очите хми се изгледали -
попът го нема никакъв!
Жънали и погледвали,
една се друга питали:
- Що стана попът - не дойде!
Кат се слънцето навали,
жътварки рано тръгнали
и си във село отишли.
Кат ги попагя видела,
кя си жътварки попита:
- Ми де е наша Тодорка?
Я я Тодорка проводих
обядът да ви донесе,
обядът и прогюмата.
Пък жътварки хи думаха:
- Бабо ле, попагю ле,
пре нас Тодорка не дойде!
Цял ден сме гладни жънали
и затва си ранко дойдохме.
Викна попагя, препя се:
- Тодорко, мила мамина,
как се майка ти излъга,
та те самичка проводи!
Та не си дойде и майка,
двете на нива да подем!
Ходил е попът, търсил я,
редом селата обидел,
селата и градовето,
питал и разпитовал -
нийде Тодорка не найде.
Минали девекь години.
На деветата година
попът на църква отиде,
че било празник - неделя.
Попагята се облица
и кя на църква да поде.
На врата циганка потропа,
потропа и влезе навътре
и на попагя думаше:
- Добрутро, бабо попагю!
Стани ме, мари дикисай
от вашат хамбар по-малкет
и ми наченка отломи
от бялият ти пещеник,
дето го вчера омяси
в вашта нишкова голяма,
голяма и кюшелия!
Попагята се зачуди,
че си циганка попита:
- Мари ти, млада циганко,
отде не знаеш, циганко,
че два хамбаря имаме,
че ни е нишкова голяма,
голяма и кюшелия?
Кя я циганка прегърна
и хи през сълзи продума:
- Я не съм, мале, циганка,
еми съм твоя Тодорка,
дето ме сама проводи
на нива хляб да занеса,
та ме цигани откраха
и ме циганка сториха!
Майка Тодорка прегръща,
жално хи, милно, нарежда,
хем жално, че хем весело:
- Ти нема вейке да подеш
пре тява църни цигани
и при нас ще си останеш!
Тодорка жално продума:
- Мале ле, мила майчо ле
не мога това да сторя,
че имам двенки дечица -
момченце и момиченце,
малкото ми е във люлка.
Ти нали знаеш, мале ле,
колко са мили децата,
кога са, мале, от сърце!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019