* * *

Мома открадната от цигани (татари)

- Мари Елено, мари тъжна Елено,
Бог да си бие твоята майка,
що те пратила, мари, сама на лозе,
сама да плевиш, мари, сама да прашиш,
отдека минат църни арапи,
църни арапи, църни цигапи,
та закараха тъжна Елена.
Откараха я в арапска земя,
та га чували лете на пекове,
лете на пекове, зиме на кадове,
беки Елена лице да сменя -
пак си Елена бела-цървена.
Учинила е до три години,
родила си е до мъжко дете,
па на Елена велят, говорят:
- Маре Елено, тъжна Елено,
мар, знаеш ли си вашето село?
- Азе не зная вчера що яла,
не да си зная нашето село.
Па са крепали низ село д' ходят,
низ село д' ходят, проситба да просат.
Таман стигнали Еленино село,
всички хванали открай селото,
Елена хвана отсред селото,
па си ойдела на нивни порти:
- Я излез, мале, излез, отвори ми!
- Назаде, назад, църна егюпко,
закарахте ми тъжна Елена!
- Аз да не съм си църна егюпка,
а най си съм си твойта Елена!
Измила си е белото лице,
пременила се, наредила се,
па си вземала стомни у ръки,
па си ойдела на бели чешми.
На друм га срещат църни егюпци:
- Мари невесто, гюзел невесто,
ма не видя ли църна егюпка,
църна егюпка из село да ходи?
Дете й плаче, нея га нема!
Елена глава, глава изправи,
глава изправи, дете погледна, -
детето плаче, ръки протега.
Елена глава, глава наведе,
глава наведе, сълзи порони:
- Не съм видела, църни егюпци!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019