* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано й ранила хубава Мила,
рано й ранила, та е опрала
и е напрела девет вретена,
и пак е рано, рано, не съмва.
Сключила й Мила бели бакъри,
че е за вода Мила отишла.
Среща й идат голи цигани,
голи цигани Мило думаха:
- Бре, ой те тебе, хубава моме,
че близо ли е вашето село,
оттук да викаш, ще ли те чуят,
оттук да гледаш, ще ли ги видиш?
Отговаряше хубава Мила:
- Кат ме питате, право да кажа:
оттук да викаш, не ще те чуят,
оттук да гледаш, не ще го видиш.
Че я вземали голи цигани,
вземали са я, назад върнали.
Денем я държат на ясно слънце,
нощем я държат на люта слана -
дано погрозней, дано почерней.
Ни почернява, ни погрознява,
по-бяла става и по-червена.
Оженили я за гол циганин,
родила Мила от сърце рожба,
от сърце рожба - голо циганче.
Че я питаха голи цигани:
- Бре, ой те тебе, хубава Мило,
сега да идем във вашто село,
познаваш ли го вашето село?
Отговаряше хубава Мила:
- Всичко забравих, нищо не зная.
Че са тръгнали голи цигани,
тръгнали са от село в село,
дето кондисат, на Мила думат:
- Я вземи, Мило, торба на рамо,
а че да идеш хляб да поискаш!
Отговаряше хубава Мила:
- Във това село леля си имам,
леля си имам, майчина сестра,
тя ще ме види, ще ме познае.
Нека да идем в другото село.
Като отишли в тяхното село,
не е чакала да я проваждат,
накърмила си й мъжкото дете.
Че взема Мила торба на рамо,
торба на рамо, пръчка във ръце,
а че й отишла право у тях си.
Милина мама на двора тъче,
хем тъче мама, хем жално плаче.
Проговаряше черна циганка:
- Бре, ой те тебе, Милина мамо,
че познаваш ли хубава Мила,
сега да я видиш, ще ли я познаеш?
Отговаряше Милина мама:
- Сега да видя, ще я позная,
Мила си има на лява гърда,
на лява гърда черна луничка.
Разгьрдила се черна циганка.
Кат я видяла нейната майка,
от стана излязла, прегърнала я,
прегърнала я, жално заплака.
Че се умила хубава Мила,
че се умила и се облякла,
че влезе Мила в стана да тъче,
хем тъче Мила, хем кряхко пее.
Седят и чакат голи цигани,
ни Мила идва, ни хляб донася.
Че са вземали нейното дете,
вземали са го и са тръгнали
от къща в къща Мила да търсят.
Като отишли и у Милини,
като я видя нейното дете,
среща й трепка, ръце подава.
Отговаряше хубава. Мила:
- Бре, ой ви вази, голи цигани,
защо ме гледа голо циганче,
среща ми трепка, ръце подава?
Отговаряха голи цигани:
- Че то те сяка - неговта майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019