|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Имало една царска дъщеря,
царска дъщеря, алтън Мавруда;
отде се взело чуждо чуждинче,
чуждо чуждинче, от чужда земя,
поискало я, дали му са я.
И дали й са позлатен чеиз,
дали й са двеста дюшека,
двеста дюшека, триста юргана,
и дали й са триста сахана,
триста сахана, триста капака,
все капалии, все тучелии;
и още й дали позлатен разбой,
и дали й са костенов гергеф,
и дали й са сребърна хурка,
и дали й са златна синия.
Тя е сякала алтън Мавруда,
че ще я заведе в царси сараи;
той я не заведе в царски сараи,
най я заведе в циганска черга.
Че то се случило пустото момче
пусти бекрия и веренджия,
та й изпило двеста дюшека,
двеста дюшека, триста юргана,
и дали й са триста сахана,
триста сахана, триста капака,
все капалии, все тучелии;
и още й изпи златен разбой,
и още й изпи костенов гергеф,
костенов гергеф, сребърна хурка,
саде остана златна синия.
Тя я турила в черна вулия,
па е тръгнала из село в село;
па е минала до девет села,
до девет села, та в десето,
дорде отишла на бащини порти.
Па потропала и повикала:
- Изнесете ми коричка хлебец!
А царицата, нейна майчица,
тя си тъчеше в златен разбой...
Тя й се много помолила:
- Я излез, излез, мари царице,
да ти потъча в златен разбой!
А царица й отговаряше:
- Махни се оттук, черна циганко,
ако би могла в разбой да тъчеш,
ти не би била черна циганка!
Та па е излязла царицата,
та си е вляла алтън Мавруда,
та си е вляла и е заткала,
та е заткала и е запяла:
- Имало една царска дъщеря,
царска дъщеря, алтън Мавруда;
отде се взело чуждо чуждинче,
чуждо чуждинче, от чужда земя,
поискало я, дали му са я.
И дали й са позлатен чеиз,
дали й са двеста дюшека,
двеста дюшека, триста юргана,
и дали й са триста сахана,
триста сахана, триста капака,
все капалии, все тучелии;
и още й дали позлатен разбой,
и дали й са костенов гергеф,
и дали й са сребърна хурка,
и дали й са златна синия.
Тя е сякала алтън Мавруда,
че ще я заведе в царси сараи;
той я не завел в царски сараи,
най ми я завел в циганска черга.
Че то се случи пустото момче
пусти бекриец и веренджиец,
та й изпило двеста дюшека,
двеста дюшека, триста юргана,
и дали й са триста сахана,
триста сахана, триста капака,
все капалии, все тучелии;
и още й изпи златен разбой,
и още й изпи костенов гергеф,
костенов гергеф, сребърна хурка,
саде остана златна синия.
Тя я турила в черна вулия,
па е тръгнала из село в село;
па е минала до девет села,
до девет села, та в десето,
дорде отишла на бащини порти.
Па потропала и повикала
да й изнесат коматче хлебец!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 14/1897, с. 58, № 2 - "Царска
дъщеря оженена за циганин"); сякала - мислила, струвало й се; вулия, вулгия
- торба.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|