* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Седнала Цайна в градина,
под червен ален трендафил,
червен мущуван шиеше
и дълга си песен пееше.
Отгоре идат цигани,
цигани, черни катунари.
Всичките цигани минаха,
най-назад Алийчо вървеше,
Алийчо черно циганче.
Той се при Цайна отби
и си на Цайна говори:
- Цайно ле бело българко,
дълга ми песен изкарай,
пък ще те, Цайно, почерпя
със чаша вино червено
и билюр бистра ракия.
Не ми е била ракия,
най ми е била върла магия,
та ми Цайна омагьоса.
Кат си Алийчо замина,
Цайна след него тръгнала,
и си на катуни отиде.
Нейни си дрехи късаше,
цигански парцали обличаше.
Три дена седеха
и си цигани катуни вдигнаха,
та си далеко отидоха
между две гори зелени,
между две води студени.
Алийчо направи на Цайна
чехли железни
и на Цайна каза:
- Кога се чехли скъсат,
тогаз ще се в нейно село върне.
Цайна ги носи денем по тръне,
нощем ги в огън заравя.
Та са се чехли скъсали
и са се в Цайнено село върнали.
Сека циганка тръгна с другари,
а Цайна има мъжка рожба,
рожбата да си накърми
и сама Цайна из село да ходи.
Като е тръгнала Цайна
сама циганка да ходи
от къщи в къщи,
бащини дворове стигнаха
и като е Цайна влезла
майка си сред двори завари,
и си на майка думаше:
- Бабо, вретена, лъжици носа.
А майка й отговаря:
- Не ще ти бабо вретена,
не ще ти бабо лъжици
само ми бабо кажи
каквото ще те попитам -
дали не бъдеш чула некъде
за Цайна бела българка.
- Не съм я, майко, никъде видела,
не съм я, майко, никъде чувала,
но съм, майко, същата,
същата твойта дъщеря,
твойта дъщеря Цайна.
Майка й кат я хванала
умила и окъпала
цигански парцали късала
късала и фъргала
с нейна я премена премени.
Цайна котлите вземала
на вода Цайна да иде
вода на майка си да донесе
и си Амийчо на пъкя срещнала.
Амийчо черно циганче,
че мъжка си рожба носи
па си Цайна попитал:
- Българко ле бела българко
да не бъдеш видела Цайна
Цайна черна циганка.
- Не съм ти циганка видела,
а детенце ти много плаче
дай ми детенце да ти накърмя.
Алийчо си дете подаде
Цайна се загърбила
детенце да си накърми.
Хем го кърми, хем плаче.
Тя детенце на Алийчо подаде
и си Цайна отиде
вода на майка си да носи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019