* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Радка сираче,
Радкин баща Радки думаше:
- Върви, Радке, къде щеш,
черна циганка да станеш,
малай и брашно да просиш,
да се, Радке, изхраниш.
Радка се много разсърди,
излязла на порти широки,
цигани из пътя минали,
Радка на цигани дума:
- Я ме, чичко, приберете,
със вази циганка да ходя,
малай и брашно да прося,
та да се, чичко, изхраня.
Цигани Радка прибрали,
пред девет села минали,
в десетото село се спрели,
там Радка отгледали,
там Радка оженили.
Ходила Радка, просила,
мъжко детенце добила,
бащино име му сложила,
бащино име Иванчо.
Девет са години минали,
десетата вече настала,
Радка на циганин дума:
- Да идем, мъжо, в мойто село,
че там има малай и брашно,
малай и брашно за просене.
Циганин Радка послуша,
в нейното село отиват,
бързо си Радка катун правеше
и си в катун люлка връзваше,
в люлката малък Иванчо остави.
Грабна си Радка торбите на рамо,
право на бащини двори отива
и на баща си продума:
- Ела бе, чичко, ме подари,
малай и брашно подари,
малък Иванчо да храня.
Радкин баща Радки думаше:
- Махни се оттук, циганко,
аз нищо си нямам.
Радка му дума продума:
- Ела бе, чичко, ме подари,
малък Иванчо да изхраня.
- Махни се оттук, циганко,
нали вече ти рекох,
че аз нищо си нямам.
Тогава Радка викнала:
- Аз съм, тате, твойта Радка,
дето ме малка изпъди
черна циганка да стана,
малай и брашно да прося;
та съм си циганин взела
и твойто име съм турила
на малко дете Иванчо.
Викнал е Радкин баща,
викнал та е заплакал,
тогаз се живи прегърнали
и са се мъртви пуснали.
Циганин тича из село,
из село Радка да търси,
че си детенце ревнало,
та Радка да го подои,
тича из село и пита:
- Тук да сте виждали циганка
на рамо с торби да ходи?
Кога на Радкини порти похлопа,
там си два мъртви завари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019