* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Петрана, булка хубава,
много е била хубава,
ала е била злочеста,
на зло е място отишла,
на зла свекърва, етърва,
по на зла зълва усойна.
Петрана булка хубава,
ако детенце окъпе,
свекърва й жъ го окъпе
и на Петранка жъ рече:
- Мари Петрано циганко,
не къпи дете циганско!
Ако си хлябът замеси,
етърва й жъ го премеси
и на Петрана жъ рече:
- Мари Петрано циганко,
не меси хлябът цигански,
няма цигани да ядат!
Ако си вода донесе,
зълва й жъ я излее,
па на Петранка жъ рече:
- Мари Петрано циганко,
не носи вода цигански,
няма цигани да пият!
И на Петрана омръзна,
омръзна, много дотегна.
Стоян на дюкян отиде,
из път цигани минават,
цигани, черни катуни.
Кога ги видя Петранка,
тя при цигани отиде
и на цигани думаше:
- Цигани, братя да сте ми,
циганки, сестри да сте ми,
я ме със вази водете,
и аз със вази да дойда,
черна циганка да стана!
Цигани думат Петранки:
- Не бива със нас да дойдеш,
че ти е бяло лицето,
че ти е тънка снагата,
че ти е руса косата,
руса, Петрано, и дълга.
Я Петранка им говори:
- Нека със вази да дойда!
Ако ми й бяло лицето,
лицето жъ си почерня,
ако ми й тънка снагата,
снагата жъ си приведа,
ако ми й дълга косата,
косата жъ си отрежа.
Съгласили са цигани,
Петранка със тяф тръгнала.
Вървели, що са вървели
по села и по градове.
Стоян на дюкян пиеше,
негова стара майчица,
тя си при Стоян отиде
и си на Стоян думаше:
- Ти пиеш вино червено,
твоята булка хубава
с цигани, синко, избяга.
Па тръгна Стоян гидия
по села и по градове,
тръгна Петранка да търси,
никъде не я намери.
Кога отиде млад Стоян
във това село Латина,
на път седеха две жени,
една си друга думаше:
- Видя ли, мари, видя ли
какви цигани минаха,
каква циганка водеха?
Това няма да е циганка,
това е бяла българка -
снага й тънка, висока,
лице й бяло, червено,
като из пътя вървеше,
коса й сокак метеше.
Стоян на жени продума:
- Може ли да ми кажете
къде цигани кондисват?
Жени на Стоян думаха:
- Върви, юначе, нататък,
под село във ливадите,
там са цигани катуни.
Стоян из пътят вървеше,
доде под село да иде,
слънцето вече зайдяло,
под всички черги се тевно,
под енъ черга светило.
Стоян през черга погледна,
тамка си видя Петрана,
черно циганче повива.
Той на Петранка думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
я стани, либе, да с' идем,
че стана вече две годин
как скитам тебе да търся.
Петранка булка хубава,
тя си на Стоян думаше:
- Иди си, либе Стояне,
та гледай, либе, майка ти,
майка ти, либе, сестра ти!
Стоян Петранки пак кае:
- Я стани, либе, да идем,
че майка ми се спомина,
а сестра ми се ожени,
от братята се разделих
и си отделно живеем.
Петрана булка хубава,
тя си на Стоян пак кае:
- Върни се, либе Стояне,
ти ми си вече отмилял!
Че са цигани на дюкян,
па жъ си дойдат пияни
и жъ те тебе погубят.
Стоян Петранки пак кае:
- Ставай, Петранке, да с' идем,
хвърли им, либе, детето,
двамата да си живеем!
Петранка Стоян думаше:
- Иди си, либе Стояне,
ти ми си вече отмилял!
Ей ти цигани пристигат
и Стоян в тъмно избяга.
И сега ги има по света
такива свекърви душманки,
такива етърви клюкарки,
такива зълви галени!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019