* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Загубила се хубава Мита,
една на майка, една на баща,
крали са Мита черни цигани,
държали са я денем на слънце,
денем на слънце, нощем на месец,
дано погрозней, дано почерней.
Ни погрознява, ни почернява,
а най Мита, по-хубава става.
Водили я от село на село,
от село на село, от къща на къща.
Завели са я в Митинто село,
в Митинто село, в Митинта къща.
Митинта майка платно тъчеше,
платно тъчеше, хем си плачеше:
- Да те знам, Мито, че си в цигани,
ще ти направя сърмени дисаги.
Да те знам, Мито, че си кадъна,
ще ти направя струнена фереджа,
да те знам, Мито, че си умряла,
ще ти изтъка бяла постеля.
Бяла циганка бабичка дума:
- Ой те тебе, стара бабичко,
я ми извади от три тулума, бабо,
най-бялото сирене,
от три тенеки най-бяло масло,
от три хамбара най-бяло брашно.
Стара бабичка циганка дума:
- Ой те тебе, черна циганко,
отде да ми знаеш трите тулума,
трите хамбара, трите тенеки?
- Ой те тебе, стара бабичко,
аз не съм, бабо, черна циганка,
я най съм, мамо, твоята Мита.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019