* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
парясай, синко, Еленка,
та вземи, синко, Петранка,
Петранка бяла гъркинка, -
тя ще ти прилича по двори,
по двори и по калдърми!
Чула Еленка, разбрала й
свекървинте си мъмрости,
и нея много доболя,
станала й рано в понделник,
прясна си вода донела,
че си Иванча окъпа
и на Иванча думаше:
- Иванчо, чедо пръвничко,
мама ти ще те остави,
баба ти, завистчийката,
баба ти, хинаетката
със пелин да те запои,
с отрова да те захрани!...
Тръгнала Еленка да върви
шуменски дълги пътьове.
На път цигани срещнала,
Еленка дума цигани:
- Цигани черни и грозни,
и азе със вас ще дойда,
и азе ваша ще стана,
че аз съм каил станала
черна циганка да стана,
със торба брашно да прося,
та сладко да го изядам!
Цигани я поведоха,
че я в гора заведоха,
във техни черни колиби.
Еленкиното момченце,
то за майка си плачеше...
Тръгнал ми Стоян да дири
Еленка булка хубава;
търсил я Стоян, дирил я
цели ми девет месеца.
Той си Еленка намери
в цигански черни колиби, -
бели си крака простряла,
черно циганче повива.
Стоян Еленка думаше:
- Хайде, Еленке, да с' идем,
Иванчо плаче за тебе!
Еленка дума Стоене:
- Мен не ми й мило Иванчо,
мило ми й черно циганче,
я дваж мил черен циганин!
Стоян го много доболя,
Извади ножче янджерче,
че се в сърцето удари.
Иванчо, момче едничко,
то си без майка остана,
без майка, още без баща...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019